Транспортирането на проектни товари е многостранен процес, често желан от логистичните мениджъри и спедиторите поради високото възнаграждение. Но както всяка работа с високa награда, транспортирането на проектни товари крие присъщ висок риск и много скрити опасности.

В тази статия ще разгледаме накратко няколко от тях, надявайки се да подкрепим ръководителите на проекти, мениджърите на тежкотоварни превози и спедиторите, за да сведем до минимум възможността от рекламации. За да можем да разберем процеса на обработка на проектен товар, трябва първо да разберем какво обикновено се разбира под термина „проектен товар“. Въпреки че на практика „проектен товар“ понякога се отнася до оборудване с едно предназначение, което се транспортира до определен обект, първоначално, най-често и за целите на тази статия, терминът „проектен товар“ се отнася до голямо – по размери и/или тегло – оборудване, което се транспортира заедно или на етапи от мястото на производство или хъб до крайната му дестинация. Такива са големи секции на машини, трансформатори, тръби, роторни перки на вятърни турбини, кули и т.н..

 

 

Бюджетиране и скрити разходи

 

Една от най-натоварващите – и понякога досадни – части от работата с проектни товари е бюджетирането. Когато организира превоза на проектен товар от неговата отправна точка до крайната му дестинация, спедиторът или логистичният мениджър трябва да планира широк спектър от услуги, подизпълнители и разходи. Трудната част е, че бюджетирането се извършва, преди товарът да бъде изпратен, понякога дори преди да бъде произведен.

Казано по този начин, ясно е, че процесът оставя много шансове нещата да се объркат: подизпълнителите увеличават таксите си или не си вършат работата според нуждите, възникват неочаквани забавяния, поради което трябва да се организира съхранение, регулаторните органи променят изискванията си и т.н..

Скорошен пример от нашата практика е сравнително проста задача за изпращане на части от извънгабаритен трансформатор и друго разнообразно оборудване от три държави до българско пристанище, откъдето те трябваше да бъдат изпратени в 2×40’ HCs и 1×40’ FR OWOH контейнери до Китай. Българският спедитор получи оферти от митнически брокери, инспектори по укрепване, контейнерна линия и самия терминал за такси за обработка, предлагайки обща такса на своя принципал. Последната в крайна сметка се оказа значително по-малка, след като част от товара пристигна много по-рано от планираното, което наложи допълнителни такси за съхранение. Инспекторът по укрепването не си свърши достатъчно добре работата по обезопасяването на товара, което наложи назначаването на друга компания. В крайна сметка една проста работа се оказа отнемащо време усилие, което доведе до буквална финансова загуба за спедитора.

В нашата практика, ние бихме препоръчали, когато се занимавате с проектни товари, първоначалните оценки да имат 15% запас за безопасност за неочаквани такси, който в повечето случаи се използва.

 

 

Пътен превоз и национални разпоредби

 

Друг труден аспект при поемането на транспорт на проектен товар, особено ако става въпрос за специализиран сухопътен превоз, е, че товарът ще преминава през няколко държави, което обикновено означава справяне с нестандартизирани разпоредби за размери, особено височини на мостове. За съжаление (поне за спедиторите и превозвачите), височините на мостовете в различни части на света не са еднакво стандартизирани, за да имат един и същ габарит.

Ако спедитор планира превоз на извънгабаритни (OOG) проектни товари или превозвач е поел същия, и двамата трябва да са наясно с различните национални разпоредби на държавите, през които ще мине маршрутът. Например, страните в ЕС трябва да гарантират, че вертикалният габарит на основните пътища и магистрали е поне 5 метра, Обединеното кралство заявява, че трябва да бъде 5.03 м, докато в САЩ разпоредбите гласят, че трябва да бъде поне 4.90 м. Превозвач или ръководител на проект трябва да е добре запознат с различните разпоредби за OOG, за да планира маршрута по подходящ начин, да ангажира опитен подизпълнител, който да извърши пътно проучване, да получи разрешителни и ако е неизбежно, да планира разходи и персонал за демонтаж, където е възможно.

За да се гарантира, че проектът протича безпроблемно, се препоръчва ангажирането на реномиран пътен инспектор. Ако първоначалното планиране е било направено доста преди самия транспорт, за предпочитане е и второ пътно проучване – ние сме срещали случаи, когато промени в пътната структура са довели до значително увеличение на разходите, просто защото първоначалното пътно проучване е било извършено месеци преди самия транспорт.

 

 

Застрахователни рискове и некоректни доставчици

 

От голямо значение е също да се отбележи, че правилното унифициране на застрахователното покритие между спедиторите и действителните подизпълнители (превозвачи) е от решаващо значение за избягване на потенциални големи плащания в случай на щети. Не е необичайно за спедиторите – които са добре запознати с целия проект, спецификациите на единиците, маршрутите и т.н. – да сключат застраховка срещу специфични рискове. Същите трябва да бъдат добре координирани с действителните превозвачи – имали сме случаи на небрежност и дори откровена измама от страна на превозвачи, които потвърждават на ръководителя на проекта, че определени рискове са покрити в тяхната застраховка, само за да се окаже, че това не е така и значително увеличава разходите, както и обременява всички страни с правни битки за претендиране на средства.

Правилното описание на единиците, тяхната стойност и IMDG кодове също са жизненоважни, за да се осигури безпроблемна обработка и да се остане в рамките на бюджета. Един добър ръководител на проект знае, че подходящото описание на товара и неговата стойност са от съществено значение за правилното застрахователно покритие. От друга страна, правилното получаване на информация за IMDG статус/клас и предаването ѝ на всички страни още в етапа на предварително планиране ще гарантира подходящо планиране. Например, определени IMDG класове могат да се съхраняват само в специално сертифицирани зони за съхранение (в зависимост от местните юрисдикции). Опасните товари също обикновено подлежат на повишени такси за обработка, транспортиране и съхранение. В някои случаи, когато пропускането на докладване на IMDG статус е „уловено“ на митницата, дори е възможно вносът да бъде отхвърлен напълно.

 

 

Застрахователни казуси

 

Ето един пример от нашата практика – спедитор е натоварен с транспортирането на стоманени тръби с шлепове от Унгария до България. Спедиторът сключва застраховка за речния транспорт, предоставяйки товарителница на застрахователния брокер. Застраховката е сключена от застраховател от Обединеното кралство без проблеми. Когато тръбите се транспортират, поради ограниченото пространство на борда на шлепа, тръбите се телескопират. При получаване и съхранение на разтоварното пристанище, застрахователят твърди, че трябва да се плати двойна премия, тъй като покритието е за само за половината от броя на тръбите.

 

 

В заключение

 

Както беше посочено по-горе, обработката, транспортирането или застраховането на проектни товари е сложен процес, който представлява редица предизвикателства и опасности за всички участващи страни. За да се гарантира безпроблемно изпълнение, е важно да се получи възможно най-много информация за товара, да се гарантира, че всички подизпълнители са добре запознати със спецификациите и размерите, да се получат подходящи местни разрешителни и да се поддържа постоянна комуникация. И преди всичко, не забравяйте, че нещо винаги ще се обърка – така че е по-добре да бъдете подготвени за това!.